адв. Веселина Кирилова за maritime.bg: Има ли война в Черно море – някои правни аспекти на възможностите за реакция

публикувано в Maritime.bg

Продължаващите разрушителни нападения срещу търговски флот в Черно море в изключителната икономическа зона на България през октомври повдигат много въпросителни, включително и такива от правно естество.

 Атаката срещу CONTSHIP JET (флаг Либерия) бе поредният инцидент през октомври 2026 г.:

В он-лайн медиите може да се намери информация за следните скорошни атаки в Румънската и Българската ИИЗ:

ROYAD MAMMADOV (5 октомври) – потопен в ИИЗ на Румъния;

ALFA WATAN (6 октомври) – потопен в ИИЗ на България;

ABLE и CHELSEA-3 (октомври) – поразени в Българската ИИЗ;

HS DIGNITY (13 октомври) – потопен в Българската ИИЗ;

YARA J (14 октомври) – поразен в териториалните води на Румъния;

WINE TRADER (15 октомври) – поразен в ИИЗ на Румъния;

KHORYV (23 октомври) – поразен в ИИЗ на Румъния.

С последната атака, след която корабът потъна, но не съвсем и все още представлява навигационна заплаха за корабоплаването, атаките в Българската изключителна икономическа зона стават 5 в рамките на 1 месец.

Честотата и многобройността на тези атаки, както и видимите последици от тях – най-тежката – човешки жертви, телесни увреждания на екипаж, унищожен и изчезнал товар и не на последно място по важност – унищожени корабоплавателни съдове, налагат спешен анализ на обстановката и на рисковете.

Не толкова видимите последствия от тези атаки са непосредствената опасност за околната среда . вода, въздух, флора и фауна. Възможно е отломки и опасни остатъци от потъналите товари и плавателни средства да достигнат до териториалното море, до бреговете също и да представляват непосредствена опасност и за населението. Изплуват контейнери от потъналия контейнеровоз.

От друга страна, атаките като такива, и все още непотопените останки като навигационен риск, повишават нивото на риск за сигурността на корабоплаването, което понижава, дори елиминира търговския корабоплавателен поток. Опасност и необходимост от непрекъснат мониторинг се наблюдава и по отношение на подводните окабелявания и системи, които са инсталирани на дъното на морето.

На следващо място като последствие от атаките са липсата на екипажи за морски начинания в Черно море, липса на кораб собственици и чартьори, които да рискуват да провеждат курсове в Черно море, и … разбира се повишените застрахователни премии, които водят до по-висока крайна стойност на превозвания товар, а от там и до решение на търговците да търсят алтернативни по-ефикасни логистични възможности.

Бъдещето на Черно море да остане празно, пристанищата ни да опустеят, вносителите на стоки да изберат друг подход и логистика, е все по-осезаемо.

Разбира се, цялата ситуация влияе и на туризма, и на населението като цяло, в чисто човешко измерение. Не сме в състояние на война, но дали можем категорично да кажем, че сме в състояние на мир?!

Съгласно медийно разпространените данни, атаките в ИИЗ на България са се случили в рамките на разстояние от 12 до 24 милната зона, тоест в т.нар. ПРИЛЕЖАЩА ЗОНА на Република България.

Както вече добре се знае напоследък, това не е териториалното море на страната и над него не се намира въздушното пространство на България. В тази зона важи правилото за свободното мирно преминаване. Дори и на свободно преминаване на военни кораби.

Но, България има международно признати правомощия в тази зона, а и уредени такива на национално законодателно ниво. Това са специални правомощия, които са свързани с извършени определени нарушения на територията или в териториалното море на страната, но и забележете – за предотвратяване на такива нарушения.

Прилежащата зона е част от т.нар. морски пространства на РБ. Така е според ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Прилежащата зона или т.нар. Contiguous zone е дефинирана още с Конвенцията за териториалното море и прилежащата зона, 1962г. Сега Конвенцията на ООН по морско право, 1982г. урежда повечето морски въпроси, вкл. прилежащата зона.

В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните/санитарни изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши такива норми и разпоредби, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

Крайбрежната държава България се оказва, че има правно основание или поне достатъчна обосновка за наличие на възможност да осъществява специални правомощия или с други думи България има право на контрол в прилежащата към териториалното море зона.

Но тези права не са суверенни, поради което и други държави имат възможността да осъществяват тези правомощия. Тъй като България е част  от ЕС, считам, че всички държави-членки и самият ЕС има възможността да обмисли действия да защити източния бряг на Съюза от предстоящо нарушение най-вече свързано с опасност за околната среда – биха могли да се разпространят опасни вещества, да се доведе дори и до зарази, вкл. чрез отравяне/засягане на морските риболовни ресурси.

Това са правомощията по отношение на обекти в морето и по-точно чуждестранен невоенен кораб. Дали морският дрон може да се квалифицира като кораб?! Не бих казала,  но по аналогия би могъл да бъде приравнен, ако няма друго законодателство, правен режим, които да уреждат хипотезата на безпилотни надводни апарати (uncrewed surface vehicle (USV)—a drone boat, sea drone, or water dronе). В международното право се нарича watercraft – плавателно средство.

В този ред на мисли, ако има данни, че това плавателно средство – воден дрон, се подготвя да наруши норми/изисквания, които са част от правовия ред на РБ /като например гранични и/или здравни такива/, то България има правомощието да осъществи контрол, и на теория да спре плавателното средство, да извършва проверка, да го задържат, да наказват нарушителите/собственици/оператори на това средство /ако бъдат открити/.

Важното тук е, че властите имат правомощието по силата на Международната конвенция за териториалното море и прилежащата зона, Конвенцията на ООН по морско право и българското законодателство, да предотвратят нарушението.

България разполага с т.нар. Право на преследване по Закона за морските пространства /или „преследване по горещи следи“/

Чл. 66. Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и здравните изисквания в прилежащата зона;

Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.

Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответните отличителни знаци.

 С вече поставената по-горе уговорка, че режимът на правомощия в прилежащата зона може да се прилага по аналогия освен за кораби, и за дронове (поне докато имаме адекватна законодателна рамка), в крайна сметка се оказва, че и със сега действащото законодателство и България, и останалите ЕС държави, имат властта да разузнават и търсят данни за въпросите безпилотни системи; да се опитват да го идентифицират; да подадат сигнал; да опитат комуникация; да издадат разпореждане за спиране. Всичко това на практика се случва за минути. Ако всички данни сочат към враждебен безпилотен апарат с ясна цел и непосредствена опасност от удар, който би причинил вреди на околната среда и морските ресурси, вкл. на подводни и дънни съоръжения в прилежащата зона на България и/или Румъния /съответно ЕС/, то военно-морските власти на която и да е страна от посочените би следвало да разполагат със свободата да направят необходимото да спрат апарата. Считам, че ако няма друго средство за спиране, може да се използва и оръжие, вкл. унищожаване без опасност за човешки живот, разбира се.

Всичко това е въпрос на обсъждане, както от инициативата на НАТО за противодействие на дронове, в която се очаква българското правителство да участва, така и от ЕС и неговите държави членки по отношение плановете за разполагането на военноморска операция на ЕС в Черно море.

Вярвам, че в рамките на тези инициативи ще се обсъжда правната международна рамка, вкл. възможностите, които се предоставят от международните споразумение (като тези от Монтрьо или SUA Конвенцията / Конвенция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г. / както и правната регламентация на опасностите от замърсяване на морските води.

И накрая, подчертавам личното си мнение, че каквато и да е правната рамка, или липсата на такава по отношение морските дронове и нападенията в прилежащата зона, те не може да са оправдание да се бездейства докато са застрашени човешки живот и нашето море! Адмирации към всички специалисти и участници в операциите по морско спасяване и търсене! Сега е времето всички заети в тази сфера да работят тясно с институциите и по най-бързия начин да се работи за получаване на финансиране, за да се осигури необходимото оборудване за бъдещи спасителни операции. Тенденцията такива да са необходими е очевидна, дори и само от заглавията на CNN (Атаките на руските дронове превръщат Черно море в най-смъртоносния морски път в света –CNN); Ройтерс – Войната в Черно море се разраства, подлагайки на изпитание „червените линии“ на НАТО (Reuters).

Международният морски комитет е притеснен и изнася информация, че 100 кораба са загубени в Черно и Азовско море от юни до сега. Това наистина прилича на война в Черно море.

Адв. Веселина Кирилова, докторант по морско търговско право, управляващ съдружник в Адвокатско дружество VKBG & Co – www.vkbglaw.com