Международното право и възможност за бъдещи репарации в ситуацията с нанесени вреди от въоръжения конфликт в Черно море
Веселина Кирилова поставя казуса и в по-широкия контекст на международното право. Според нея възможностите за търсене на отговорност при въоръжен конфликт зависят не само от националните законодателства, но и от международните механизми и от готовността на държавите да спазват поетите задължения.
Тя смята, че при продължаващ конфликт възможностите за ефективно търсене на отговорност са ограничени и че трябва да се мисли и за механизмите, чрез които засегнатите държави и частни субекти биха могли да получат обезщетение.
„Трябва страните да са се задължили на ниво международно право да спазват определен механизъм. А ние нямаме страна срещу себе си, на която да кажем, че не е спазила международноправното си задължение, заради което да я съдим“, коментира тя. „И това е така, тъй като една от страните в конфликта официално се оттегля от международноправни инструменти, конвенции или изобщо не е страна по тях“.
Кирилова посочва като възможен бъдещ сценарий мирно споразумение, в което да участват и засегнатите от конфликта държави, сред които България, Румъния, Турция и Грузия, в което да бъде предвиден механизъм за обезщетяване на засегнати частни лица и компании.
Адвокатът обръща внимание и върху негативите за България от военния конфликт и в момента – икономическите последици от рисковете за корабоплаването в Черно море, включително високите застрахователни премии и затрудненията при превоза на товари. Тези последици могат да имат значение за претенции за вреди и пропуснати ползи, но сами по себе си не решават въпроса дали има основание за наказателно разследване в България.


