До: Министерство на транспорта и съобщенията
От: Адвокатско дружество “Владимиров и Ко“ / Член на Българската морска камара
Относно: Откритата процедура по обществени консултации във връзка със Закон за изменение и допълнение на Кодекс за търговско корабоплаване, публикуван за обществено обсъждане на 21.06.2022г.
С настоящото, във връзка с откритата процедура по обществени консултации относно ЗИД на КТК, в която имаме интерес да участваме и в рамките на законовия срок, представяме нашето становище.
Без да се претендира за изчерпателност, на пръв прочит отправяме следните бележки и обръщаме внимание на:
1. в чл. 337д, ал.1 не е ясно какво се има предвид по отношение на срока от 3 месеца като закономерно начало и край – от кога се изчисляват месеците – от влизане в страната/пристанището/завода или от момента на последната извършвана дейност във връзка с плавателния съд. Освен това не е прецизирано и не е дефинирано какви дейности/активности ще представляват „видима външна дейност“ и от кого трябва да се „виждат“, т.е. да се констатират и по какъв ред с оглед евентуално оспорване. Налице е предложено кумулативно изискване – липса на външна дейност и липса на плащане на посочените такси. Не е ясно дали плащането на такси е свързано с т.н.„видима външна дейност“, не е ясно какво означава изразът „същия период“ и за кой точно период се отнася – т.е. за конкретните над 3 месеца липса на дейност или може да е за по-кратък или друг период, през който не е извършено плащане. Как за нуждите на това производство ще се доказва и установява факта на дължимо и неплатено – този фактически състав също не е конкретизиран – напр. издадени и изпратени фактури, респективно получени от предполагаемия платец или друг ред.
2. в чл. 337е, ал.2-4 сред правоимащите субекти да започнат производството не е предвидена фигурата на кредитор(и) на корабособственика и/или корабопритежателя и нейните правомощия и отношения в производството. Такива почти винаги съществуват в съвременния морски бизнес – най-често това са фирми, снабдявали кораба с ГСМ, резервни части и провизии. В ал.3 не е установено на какъв език ще се извършва уведомяването – „разбираем“, английски език ли? При всички положения българският език не е удачен вариант за уведомяване на чуждестранни юридически/физически лица в чужбина. Същото важи и за ал. 5 на чл. 337е относно езика на уведомлението, което се предвижда да бъде публикувано на Интернет страницата на ИА “Морска администрация“. Формулировката и/или при предвиденото уведомяване е изключително неудачна и потенциално опасна и вредоносна. Корабособственик и корабопритежател в повечето случаи са две различни юридически лица с противоположни интереси понякога. Правната логика и общоприетите правни принципи изискват да се уведоми собственика задължително. Дали наемателят/чартьорът/мениджера ще се уведомява(т) е въпрос на дискреция, но със сигурност не е редно, нито е допустимо да се извършва и чрез тези лица. И в никакъв случай не е редно изложените хипотези да са алтернативни. Не е посочено и как ще се удостоверява получаването/връчването (и свързаните с това начални дати на срокове) на уведомлението/поканата?
Не е установено какво ще се счита за „преустановяване на безстопанственото изоставяне“ – плащане на 1 долар пристанищна такса? Боядисване, наемане на екипаж, бункероване? Почистване на палубата? Използването на неясни и обтекаеми изрази и недефинирани понятия ще затрудни правоприлагането на текстовете и ще доведе до множество рискове и спорове.
Изпращането на съобщения по реда на ЗЕУ е посочено съвсем бланкетно без уточняване на кой точно електронен ред се предвижда. На този по чл.26 от ЗЕУ ли? Чуждестранни юридически лица, собственици/ползуватели на плавателни съдове, в повечето случаи не са със седалище в ЕС (особено регистрираните собственици) и съвсем закономерно ще могат валидно да оспорват този начин на връчване/уведомяване. Ако се ползва въпросния електронен начин на уведомяване, следва да се направи съответното допълнение/изменение и при влизане в български териториални води на плавателните съдове, да се въведе изискване от тяхна страна за електронна идентификация и предоставяне на електронни адреси за комуникация, а и създаване на профил в ССЕВ евентуално. Тук съвсем сигурно ще възникне въпросът дали чартьорът ще има правата да впише и данни за собственика на кораба или само своите. Следва да се установи ролята на капитана като представител на собственика, но и на б.б.-чартьора например. Имайки предвид, че не всички секции на системите на ССЕВ работят в ефективен режим, е изключително рисковано да се урежда връчване по този нов за страната начин. Предполагаемата цел е безспорно да се докаже, че е извършено всичко необходимо с разумни усилия да се уведомят заинтересованите страни. Проблемът е, че при неясни, неустановени и рискови правила за уведомяване и верифициране на това уведомяване, ще се открива пряк път за евентуални компенсаторни искове срещу държавата/администрацията и особено от онези държави/лица, в по чието законодателство плавателните съдове с дължими към съответните държави на знамето суми, при определени условия са станали именно държавна собственост. Предлагаме да се извърши подходящ нормативен синхрон и с разпоредбата на чл.18а,ал.4 от АПК.
Уредбата на местната подсъдност в чл.337е, ал.7 и 337ж, ал.4 се явява в пряко противоречие съответно на/с чл.133 от АПК и уредбата на местната подсъдност в ГПК и за да не се допускат спорове (вкл. и съдебни) следва да се извърши съответната правно издържана препратка и то така, че да не са налице тълкувания във връзка с йерархията на нормативните актове. С тази специална уредба на местната подсъдност, която очевидно дерогира общо уредената такава, считаме, че първо трябва да се вземе мнението на правоприлагащите органи т.е.съдебната система, дали ще могат законосъобразно и как практически ще прилагат въпросните правила.
3. чл. 337ж, ал.2 третира реда, по който се разглеждат съдебни производства по отношение на кораб, който вече е обявен за безстопанствен. Не е уредена обаче хипотезата как ще се провеждат вече започнали/висящи производства, по/през време на които корабът е обявен за безстопанствено изоставен вкл. и когато това обстоятелство се оспорва.
4. Във връзка с чл.337ж, ал.4 – Разбираемо е, че се цели бързо, даже светкавично снабдяване с изпълнителен титул(и) на всички известни кредитори. Премахването на ограничението на заповедното производство по отношение на чужденци без адрес в страната е само едната част от този въпрос. Но това обстоятелство очевидно не премахва процесуалното задължение на съда да връчи заповедта надлежно. В същото време обезпечение, тоест арест върху кораба няма да е реално възможно за тези кредитори, които обаче имат правото да изберат и приложат този ред. Съвсем неудачно е КТК (съответно ЗИД на КТК) да преурежда и дерогира общи процесуални правила в ГПК и АПК. В случая нормативно-творческия ред изисква оформяне на съответното изменение в ГПК и АПК и то при изрична редакция, съответстваща на хипотезата, която се стреми да уреди настоящия ЗИД на КТК.
5. По отношение чл.337з, ал.1 – прилагането на чл.48, ал.2 ГПК може да стане само, ако по тези производства действително и доказано ответникът не е намерен и не се представлява (вече) от адвокат. Представителство от агента на кораба следва да се синхронизира и съответно да се обсъди преди всичко в светлината и според изискванията на чл. 222 и следващите от КТК. Въпросът дали корабният агент може валидно да представлява корабопритежателя на изоставен/безстопанствен кораб, вкл. и в случаите на вече упражнено право на задържане (по ЗЗД) от кораборемонтните предприятия (каквато е обичайната практика и ред), остава неуреден или поне неуточнен в нормативен аспект.
Ал.2 не е коректно изразена и подредена редакционно и словесно. Приложението на разпоредбата е само в случаите, в които вече е допуснат и наложен от съда арест, тоест искът е бил надлежно обезпечен. Иначе при обратно разбиране, може да се окаже, че всяко лице завело иск, може да иска продажбата на кораба, но ако са налице множество искове и арести , каквато най-често е реалността – този ред не е уреден.
6. По отношение на чл. 337к
До колкото разбираме, идеята е именно областният управител (като държавен орган) да проведе търга, за да може по-лесно да се удовлетворят вземанията на държавата. Как обаче този орган ще определя реда (а в определени случаи и привилегиите) на вземанията и на удовлетворяването не е уредено в предложение ЗИД, не е предложена и съответната препратка към общия или специалния ред на привилегиите и дали ще се прилагат тези по ЗЗД или КТК.
Редакцията на предложения ЗИД не е внася яснота дали с акта за т.н. безстопанствено изоставяне се променя титуляра на правото на собственост на кораба, какво е основанието за това и дали не следва да се впише/ регистрира акта в основния регистър на кораба. Тази тематика неизбежно еи задължително следва да бъде нормативно уредена. В предложения си вид ЗИД на КТК не третира и въпроса за уведомяване на евентуалните застрахователи на кораба, които също (каквато е най-честата действителност )може да имат права върху него? Особено в случаите на ипотеки върху корабите, при които стандартно правоимащият ипотекарен кредитор разполага с възможността за директна продажба на кораба в своя полза и това според редица морски законодателства се третира като специфична привилегия. Считаме за уместно тази, както и споменатите по-горе хипотези да бъдат обхванати от нормите на предложения ЗИД на КТК.
Освен това, ал. 1 урежда само хипотезите, при които върху кораб, която е придобилстатут на безстопанствен, но върху него няма наложен арест. Не е уреден въпросът – може ли тази предложена със ЗИД процедура да бъде валидно изпълнена при вече наложно обезпечение “арест“ от кредитор на корабособственика/корабопритежателя и ако това е възможно – при какви хипотези и какви ще са правата и поредността на кредитора и/или на други кредитори в тези случаи. Отчитайки факта, че при почти всички „изоставени“ кораби екипажите им налагат обезпечителен арест върху кораба по реда на Конвенцията за арест-1999 г. поради неизплатените им трудови възнаграждения, вкл. при намесата на ITF, ние виждаме основание тази хипотеза да намери място в регламентацията, предложена с разглеждания проект за ЗИД на КТК.
В заключение, напълно сме съгласни със значението и последиците на проблематиката, изведена в мотивите на законопроекта и оценката на въздействието й. Въпреки това считаме че, така предложеният вариант/опит за нормативно разрешаване на проблемите и отношенията, свързани с т.н. изоставени и безстопанствени кораби, ще породи множество други усложнения и то най-вече от процесуално естество, а и според нас ще възникне реален риск за ангажиране отговорност на държавата. В тази връзка предлагаме проектът за ЗИД на КТК, насочен към регламентиране на този действително сериозен проблем, да бъде значително усъвършенстван и то с привличане и оформяне на широка висококомпетентна работна група от специалисти.
Моля, приемете нашите най-добри поздравления за положения и труд от авторите на ЗИД на КТК, към който се отнасяме с уважение.
адв. Владимир Владимиров и екип
| Адвокатско дружество „Владимиров и Ко“ бул. Цар Борис III, № 225А, офис 13-14 1618 София, България Tel/fax: +359 2 8501601; +359 878 426092; +359 888 426040 www.vladimirovlaw.com | Vladimirov Law Office Tsar Boris III blvd, No 225A,office 13-14, 1618 Sofia, Bulgaria Tel/fax: +359 2 8501601; +359 878 426092; +359 888 426040 www.vladimirovlaw.com |
