В морското право икономическата зона не е българска територия
Различен прочит на възможностите за разследване предлага адвокат Веселина Кирилова, специалист по морско право от адвокатско дружество „ВКБГ и Ко“. Според нея местоположението на нападенията е основна пречка за образуване на досъдебно производство от българската прокуратура, ако няма друго основание за приложимост на българския наказателен закон.
Пред „Дневник“ Кирилова обърна внимание на разграничението между териториалното море и изключителната икономическа зона.
| Териториалното море се простира до 12 морски мили от брега, докато описаните в публичните съобщения нападения са извън тези граници. Според наличните данни атаките от 13 октомври са на около 18 и 17 морски мили от българския бряг. |
В изключителната икономическа зона България има определени права, свързани с природните ресурси, и конкретни правомощия, но тя не е част от държавната територия. Според Кирилова това означава, че не може автоматично да се приеме, че българската прокуратура има териториална компетентност да разследва всяко престъпление, извършено там.
„В икономическата зона на България всъщност прокуратурата няма компетентност да образува производство по териториалния признак“, каза тя пред „Дневник“.
Адвокатът коментира и какви са другите възможни основания за разследване. Сред тях са нападение срещу български граждани или имущество, извършване на престъпление от български гражданин или засягане на български интереси. По думите ѝ обаче публично известните обстоятелства не показват достатъчно ясна връзка между атакуваните кораби и български физически или юридически лица.
Корабите плават под чужди флагове, а собствеността им е на чуждестранни юридически лица. Кирилова допуска, че би могло да се провери дали товарите или дейностите в района са свързани с българския интерес, но тя не смята, че това е установено от наличната публично обявена от различните институции информация.
Тя посочва като възможни хипотези и вреди върху българско имущество, включително ако са засегнати рибарски съдове или са пострадали български граждани. Според нея обаче трябва да се прави разлика между гражданскоправна вреда и основание за наказателно преследване. Тя коментира, че е възможно в някои случаи да се водят и граждански дела, ако се окаже, че сред пострадалите има български физически или юридически лица.
Разбира се, има и особености, като например компетентността на Софийската градска прокуратура да разследва престъпления срещу мира и човечеството, тоест такива, които са извършени от чужденци и на чужда или ничия територия, но които са намерили място в българския Наказателен кодекс. „Това е изключително „сива“ територия и не вярвам българската прокуратура да приеме, че е компетентна в случая, и да разследва атаките“, казва Кирилова.
Тя не изключва възможността да има специфични правни хипотези, които да позволят разследване, но смята, че казусът надхвърля обичайните механизми на националното наказателно право и е тясно свързан с международния конфликт и отношенията между засегнатите държави.
Такава специална възможност за българската държава да участва активно в обследването на събитията съществува. Последните атаки са извършени в т.нар. прилежаща зона. Това е зона до 24 мили от изходните линии на териториалното море, в която България съгласно закона осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.
| Вземайки повод от тези свои компетентности, би могъл да бъде сезиран Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, който има компетентност да разследва инциденти, които не са в териториалното море, но засягат интереси на България. |
А в изключителната икономическа зона на страната и особено на само около 30 км от брега България и българските граждани имат интерес да разберат как се е случило произшествието, какви са последствията от него за въздуха, водата и водните ресурси в района, включително за риболова, и как би повлияло това на брега и икономическите дейности в района. Разбира се, част от това разследване би било и събиране на доказателства, включително отломки, а събраната информация би могла да даде и достатъчно данни за престъпление, съответно препращане към прокуратурата.
Линк към статията в Дневник: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2026/10/14/4965738_moje_li_prokuraturata_da_razsledva_udarite_po/
